Историята си заслужава! 100-годишният Георги е живата история на софийското село Балша
Историята си заслужава! 100-годишният Георги е живата история на Балша. Селото се намира в полупланински район – подножието на Стара планина, на 20 км северозападно от София. 100-годишният Георги Малинов е живата военна история на Балша. Историята му, която ще разкажем, си заслужава да се прочете. Sofia24.bg разгласява текста на регион " Нови Искър " без редакторска интервенция:
" Бях зад картечницата във Втората международна война, оцелях два месеца измежду бомби и изстрели без да ме ранят “, споделя столетникът.
Два месеца измежду бомби и изстрели във Втората международна война оцелява Георги Малинов от Балша. Тогава е едвам 21-годишен и стреля с една от трите картечници в българските елементи в Македония. Днес е навръх един век - навърши 100 години преди броени дни. Дядо Георги е живата военна история на красивото село Балша и пази прочувствени мемоари от фронта, които и до през днешния ден споделя с избистрен разум, като че ли са се случили през вчерашния ден.
Малинов се включва в именитата Страцинско-Кумановска интервенция. Тя е настъпателна акция на българската войска по време на присъединяване на България във Втората международна война против войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944 година Операцията се организира за да се пресече пътят за оттегляне на група немски армии от Гърция към Централна Европа.
Българските войски стартират нахлуване на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка.
" Пеша вървяхме от Кюстендил до Крива Паланка в Македония. Два-три дни останахме там, а в далечината се гърмеше страховито. Строихме се преди да поемем към фронта, а при нас пристигна духовник да ни прочете молитва. След това командирът държа тирада и ни сподели, че би трябвало да отмием петното, хвърлено върху нас - виждаше се, че германците, с които България беше съдружник, губеха войната.
Тогава той ни сподели всеки от нас да отвори долният ъгъл на войнишката куртка отвътре и да сложим в него точния си домакински адрес - в случай че бъдем убити, да знаят къде да ни закарат и погребат “, връща лентата обратно със сълзи на очите 21-годишният тогава боец.
Малинов е в картечна рота - мерач на втора картечница от общо три, които навлизат в Македония.
" На място видяхме по какъв начин германците били предиздвикали македонците да изкопаят зигзагови окопи. На няколко места оставили отвор за картечници, похлупен с плочи, с цел да остане място единствено за пукотевица. След като заехме позиция, трябваше с картечниците да стопираме ударните роти да не настъпват към нас. Аз съм мерач, от лявата страна е помощник, който подава лентата с патрони, а отдясно е командирът.
Други носят сандъчета с 250 патрона и вода за картечницата. Тя стартира да ври, когато се стреля повече, само че нямаше кой и по кое време да я сменя “, спомня си дядо Георги.
Последователно се водят боеве за хребета Стражин (18 октомври) и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври. Сраженията не престават при река Пчиня и град Куманово (11 ноември), където частите на Вермахта отначало са разрушени.
" Противникът нападна с автомати, а нашите бойци въоръжени със старите пушки Кримки (Крънки) – два пъти гръмне, третата - не. Ние тримата към картечницата нямахме такива, а ни бяха дали револвери. Тоест - в случай че видиш съперника да го стреляш. Той с автомат, а ние с пистолет…
Всъщност служеше за това, в случай че врагът ни заобиколи, да го захапя и да си тегля патрона “, споделя през днешния ден Малинов.
И продължава: “През нощта бях дежурен на картечницата от 1 до 3 часа и по този начин съм вперил взор в нея, че по някое време стартира да ми се коства, че нещо мърда. На другия ден ударните роти настъпваха към нас и ние започнахме оттегляне. Едно от момчетата с картечниците остана, аз му споделих да бягаме, че живи ще ни заловен. Докато реши да ме послуша го гръмнаха. Прихванаха и мен по-късно. На метър до мен свистяха патроните. Ние гърмим наслука, а техните мерници бяха доста точни. Тръгна ли да тичам, патроните свистят. Помощникът ми с триногата прибегна до близката гора, командирът също. Останах самичък. Успявах единствено на 2-3 метра да прибягам и да залегна, до момента в който най-после съумях да се укрия и аз. Там с изключение на избавените имаше и 16 души убити “.
През двата месеца на кръвопролития Георги не помни за съня и глада. Нощното дежурство зад картечницата и неналичието на самун цели 3 три дни не пречупват духа му.
" Заобиколихме изотзад да ударим врага. Но хората са воювали толкоз дълго, имат опит и схванаха, след което се изтеглиха към близкото село. Долетяха наши 9 самолета и ги бомбардираха. Отговорът пристигна от три противников изтребителя, изхвърчали от Скопие. Атакуваха наслука в гората, където се бяхме открили. Сред нас нямаше жертви, само че поразиха обозите и доста от конете паднаха жертва “, споделя картечарят.
Няколко дни по-късно българските елементи доближават село Корито. " Имаше три наши танка, а пехотата крачеше с тях. Скоро започнаха да летят снаряди, а какъв брой народ бяха убити от пехотата… Два от танковете обърнаха и потеглиха обратно. Само последният продължи напред. Но след това и той спря, слязоха двама души и побягнаха обратно “, вижда с очите си оживелият и под новия обстрел боен.
След това Малинов и останалите бойци доближават опустошен от вражеско нахлуване мост в селото.
" Останахме да пренощуваме там. Оказа се, че има поща и съумях да напиша писмо на родителите ми, че съм жив и здрав и го изпратих. На сутринта трябваше да настъпваме. Заваля сняг през нощта, а реката беше замръзнала. Налагаше се да минем през нея. Първо прегазиха ударните роти. Дойде и нашият ред на картечарите. Събухме се, вдигнахме панталоните и нагазихме. Водата беше малко над коляното. Картечниците вдигнахме на оживелите коне и те ги придвижиха. Отсреща се чуваха изстрели. Вражеската армия към този момент отстъпваше, само че някои бяха останали и гърмяха по нас, с цел да всяват ужас “, разказва следващия сериозен миг от войната Георги.
На идната нощ нашите бойци спрели за отмора в една горичка. " На разсъмване долетя неприятелски аероплан, откачи две бомби и те се взривиха. За благополучие нямахме жертви и продължихме да гоним врага “, прибавя той.
Поради значимото оперативно значение, което има Скопие, българското командване насочва Първа и Четвърта войска за неговото освобождение. На 13 ноември 1944 година по обяд германците стартират да се отдръпват от града. Към 18,30 часа разследващият взвод от 5-и пехотен полк на 5-а дивизия пръв влиза в съвсем изцяло опразнения град, а елементи на 2-ра пехотна дивизия от Първа войска след къси боеве прочистват независимо южната и източната част на Скопие.
" След като имахме няколко сражения в Куманово, до Скопие не влизахме в борба. Когато влязохме там, то към този момент беше завзето от други наши войски. Близо два месеца продължи офанзивата. Получена бе незабавно заповед за тръгване за Унгария, което означаваше съвсем сигурна гибел за нас. Но ни се размина. Последва назад връщане пешком до Сливница от Скопие “, споделя Георги от Балша.
След това прекарва 8 месеца като часовой в Момчилград, където обхожда града, пази хранилища, товари и разтоварва облекла, храна, обувки. Това е интервалът с най-хубава и лека работа, с която завършва военната му кариера и той се уволнява.
След войната и претърпяното на фронта, Георги стартира да се занимава със земеделие в Балша. Сключва брак и има двама сина, трима внуци и четирима правнуци.
По-късно работи като леяр, а за последно е цивилна защита на въоръжени хранилища. После се пенсионира и старините си прекарва и до през днешния ден в Балша.
За своите 100 години дядо Георги е добре със здравето. " Стомахът ми е здрав и си хапвам като младеж. Кръвното е бетон - 120 на 80, също като на младеж “, споделя дядо Георги и прибавя, че проблеми има със зрението и краката.
Приседнал в двора на къщата си в китното селце, столетникът споделя, че премахването на казармата е добре пристигнало за младежите - да не вървят да си губят времето и младините. Но въпреки това, престоят в поделението трансформира един мъж.
А за край ветеранът от Втората международна война насочва апел - по-малко да се краде и да се лъже, а повече да се мисли за народа ".
" Бях зад картечницата във Втората международна война, оцелях два месеца измежду бомби и изстрели без да ме ранят “, споделя столетникът.
Два месеца измежду бомби и изстрели във Втората международна война оцелява Георги Малинов от Балша. Тогава е едвам 21-годишен и стреля с една от трите картечници в българските елементи в Македония. Днес е навръх един век - навърши 100 години преди броени дни. Дядо Георги е живата военна история на красивото село Балша и пази прочувствени мемоари от фронта, които и до през днешния ден споделя с избистрен разум, като че ли са се случили през вчерашния ден.
Малинов се включва в именитата Страцинско-Кумановска интервенция. Тя е настъпателна акция на българската войска по време на присъединяване на България във Втората международна война против войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944 година Операцията се организира за да се пресече пътят за оттегляне на група немски армии от Гърция към Централна Европа.
Българските войски стартират нахлуване на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка.
" Пеша вървяхме от Кюстендил до Крива Паланка в Македония. Два-три дни останахме там, а в далечината се гърмеше страховито. Строихме се преди да поемем към фронта, а при нас пристигна духовник да ни прочете молитва. След това командирът държа тирада и ни сподели, че би трябвало да отмием петното, хвърлено върху нас - виждаше се, че германците, с които България беше съдружник, губеха войната.
Тогава той ни сподели всеки от нас да отвори долният ъгъл на войнишката куртка отвътре и да сложим в него точния си домакински адрес - в случай че бъдем убити, да знаят къде да ни закарат и погребат “, връща лентата обратно със сълзи на очите 21-годишният тогава боец.
Малинов е в картечна рота - мерач на втора картечница от общо три, които навлизат в Македония.
" На място видяхме по какъв начин германците били предиздвикали македонците да изкопаят зигзагови окопи. На няколко места оставили отвор за картечници, похлупен с плочи, с цел да остане място единствено за пукотевица. След като заехме позиция, трябваше с картечниците да стопираме ударните роти да не настъпват към нас. Аз съм мерач, от лявата страна е помощник, който подава лентата с патрони, а отдясно е командирът.
Други носят сандъчета с 250 патрона и вода за картечницата. Тя стартира да ври, когато се стреля повече, само че нямаше кой и по кое време да я сменя “, спомня си дядо Георги.
Последователно се водят боеве за хребета Стражин (18 октомври) и Страцинската позиция, която е овладяна на 25 октомври. Сраженията не престават при река Пчиня и град Куманово (11 ноември), където частите на Вермахта отначало са разрушени.
" Противникът нападна с автомати, а нашите бойци въоръжени със старите пушки Кримки (Крънки) – два пъти гръмне, третата - не. Ние тримата към картечницата нямахме такива, а ни бяха дали револвери. Тоест - в случай че видиш съперника да го стреляш. Той с автомат, а ние с пистолет…
Всъщност служеше за това, в случай че врагът ни заобиколи, да го захапя и да си тегля патрона “, споделя през днешния ден Малинов.
И продължава: “През нощта бях дежурен на картечницата от 1 до 3 часа и по този начин съм вперил взор в нея, че по някое време стартира да ми се коства, че нещо мърда. На другия ден ударните роти настъпваха към нас и ние започнахме оттегляне. Едно от момчетата с картечниците остана, аз му споделих да бягаме, че живи ще ни заловен. Докато реши да ме послуша го гръмнаха. Прихванаха и мен по-късно. На метър до мен свистяха патроните. Ние гърмим наслука, а техните мерници бяха доста точни. Тръгна ли да тичам, патроните свистят. Помощникът ми с триногата прибегна до близката гора, командирът също. Останах самичък. Успявах единствено на 2-3 метра да прибягам и да залегна, до момента в който най-после съумях да се укрия и аз. Там с изключение на избавените имаше и 16 души убити “.
През двата месеца на кръвопролития Георги не помни за съня и глада. Нощното дежурство зад картечницата и неналичието на самун цели 3 три дни не пречупват духа му.
" Заобиколихме изотзад да ударим врага. Но хората са воювали толкоз дълго, имат опит и схванаха, след което се изтеглиха към близкото село. Долетяха наши 9 самолета и ги бомбардираха. Отговорът пристигна от три противников изтребителя, изхвърчали от Скопие. Атакуваха наслука в гората, където се бяхме открили. Сред нас нямаше жертви, само че поразиха обозите и доста от конете паднаха жертва “, споделя картечарят.
Няколко дни по-късно българските елементи доближават село Корито. " Имаше три наши танка, а пехотата крачеше с тях. Скоро започнаха да летят снаряди, а какъв брой народ бяха убити от пехотата… Два от танковете обърнаха и потеглиха обратно. Само последният продължи напред. Но след това и той спря, слязоха двама души и побягнаха обратно “, вижда с очите си оживелият и под новия обстрел боен.
След това Малинов и останалите бойци доближават опустошен от вражеско нахлуване мост в селото.
" Останахме да пренощуваме там. Оказа се, че има поща и съумях да напиша писмо на родителите ми, че съм жив и здрав и го изпратих. На сутринта трябваше да настъпваме. Заваля сняг през нощта, а реката беше замръзнала. Налагаше се да минем през нея. Първо прегазиха ударните роти. Дойде и нашият ред на картечарите. Събухме се, вдигнахме панталоните и нагазихме. Водата беше малко над коляното. Картечниците вдигнахме на оживелите коне и те ги придвижиха. Отсреща се чуваха изстрели. Вражеската армия към този момент отстъпваше, само че някои бяха останали и гърмяха по нас, с цел да всяват ужас “, разказва следващия сериозен миг от войната Георги.
На идната нощ нашите бойци спрели за отмора в една горичка. " На разсъмване долетя неприятелски аероплан, откачи две бомби и те се взривиха. За благополучие нямахме жертви и продължихме да гоним врага “, прибавя той.
Поради значимото оперативно значение, което има Скопие, българското командване насочва Първа и Четвърта войска за неговото освобождение. На 13 ноември 1944 година по обяд германците стартират да се отдръпват от града. Към 18,30 часа разследващият взвод от 5-и пехотен полк на 5-а дивизия пръв влиза в съвсем изцяло опразнения град, а елементи на 2-ра пехотна дивизия от Първа войска след къси боеве прочистват независимо южната и източната част на Скопие.
" След като имахме няколко сражения в Куманово, до Скопие не влизахме в борба. Когато влязохме там, то към този момент беше завзето от други наши войски. Близо два месеца продължи офанзивата. Получена бе незабавно заповед за тръгване за Унгария, което означаваше съвсем сигурна гибел за нас. Но ни се размина. Последва назад връщане пешком до Сливница от Скопие “, споделя Георги от Балша.
След това прекарва 8 месеца като часовой в Момчилград, където обхожда града, пази хранилища, товари и разтоварва облекла, храна, обувки. Това е интервалът с най-хубава и лека работа, с която завършва военната му кариера и той се уволнява.
След войната и претърпяното на фронта, Георги стартира да се занимава със земеделие в Балша. Сключва брак и има двама сина, трима внуци и четирима правнуци.
По-късно работи като леяр, а за последно е цивилна защита на въоръжени хранилища. После се пенсионира и старините си прекарва и до през днешния ден в Балша.
За своите 100 години дядо Георги е добре със здравето. " Стомахът ми е здрав и си хапвам като младеж. Кръвното е бетон - 120 на 80, също като на младеж “, споделя дядо Георги и прибавя, че проблеми има със зрението и краката.
Приседнал в двора на къщата си в китното селце, столетникът споделя, че премахването на казармата е добре пристигнало за младежите - да не вървят да си губят времето и младините. Но въпреки това, престоят в поделението трансформира един мъж.
А за край ветеранът от Втората международна война насочва апел - по-малко да се краде и да се лъже, а повече да се мисли за народа ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ